Александър Велики като Херкулес-владетел на Македония - монетен двор на Амфиполис-Елинистически период Елинистическият период обхваща почти триста години между смъртта на Александър Велики от Македония (323 г. пр. н. е.) и Клеопатра VII от Египет (30 г. пр. н. е.). е.), потомък на един от генералите на Александър. Терминът елинистичен произлиза от Hellas, древногръцката дума за Гърция. Използва се, за да опише както хронологично, така и културно епохата след завладяването на Египет и Азия от Александър, което доведе до разпространението на гръцката култура в огромна област. Сливането на местни и гръцки художествени стилове с луксозните материали, уловени в завладените земи, доведе до великолепни произведения на изкуството, включително елегантни монети.
След смъртта на Александър неговата империя е разделена между неговите генерали, които установяват независими кралства в Египет; Персия; източното крайбрежие на Егейско море, включително Сирия и Палестина; Гърция и Македония; и Тракия. Почти веднага генералите започнаха да копнеят за своята земя и власт.
Александър Велики (управлявал 336–323 г. пр. н. е.) имаше изключително влияние върху голяма част от света в сравнително краткия си живот. По времето, когато умира на 33-годишна възраст, той внимателно е изградил репутация, която го кара да изглежда по-велик от живота, дори героичен. Отчасти той постига това, като твърди, че е потомък на великия гръцки герой Херакъл. Тук той носи кожата на немейския лъв, убит от Херакъл по време на първия от легендарните му дванадесет труда. И все пак лицето е на Александър, с характерно вдигната коса и обърнати нагоре очи. След смъртта на Александър, неговите генерали възприеха неговата поза и стил върху своите монети и тази практика продължи през следващите двеста години.
Реверс със Зевс, царят на боговете. Божеството е показано седнало на трон, държи орел в протегнатата си дясна ръка и лежи върху висок скиптър с лявата.