1. А.БЕТОВЕН СОНАТЫ №8,14,23 Павел Серебряков 10лв
Соната № 8 До Минор «Патетическая», Соч. 13
A1.1 Grave. Molto Allegro E Con Brio
A1.2 Andante Cantabile
A1.3 Rondo. Allegro
Соната № 14 До Диез Минор «Лунная», Соч. 27 № 2 (Quasi Una Fantasia)
A2.1 Adagio Sostenuto
A2.2 Allegretto
A2.3 Presto Agitato
Соната № 23 Фа Минор «Appassionata», Соч. 57
B.1 Allegro Assai
B.2 Andante Con Moto
B.3 Allegro Ma Non Troppo. Presto
Companies, etc.
Pressed By – Апрелевский Завод Грампластинок
Recorded At – Всесоюзная Студия Грамзаписи
Printed By – Типография АЗГ
Copyright – Мелодия

2. Людвиг Ван Бетховен Симфония №5 - 10 лв
Симфонический оркестр "Ламуре" Дирижер Игорь Маркевич

В продължение на около четири години ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН носи идеята си за Симфония №5 (1808). Сред ръкописите на Третата симфония „Ероика“ от 1804 са открити ескизи на Пета и Шеста, а между- временно той написва и изпълнява Четвърта симфония. Известно е, че творческият процес при него, за разлика от Моцартовия, протича с много корекции и търсене на варианти.

През първите години на ХІХ век за композитора настъпват лични и творчески драми. Преодолява кризата на прогресиращата си глухота, времето на уединение, отчаяние и терзания. Красноречиво свидетелство за състоянието му дават епистоларното му наследство и „Хайлигенщадтското завещание“ (1802): „… малко не достигаше, за да свърша със себе си. Само то, изкуството ме задържа”.

В писмо от 1801 до своя приятел Вегелер Бетовен пише: „Освободи ме само наполовина от това нещастие и аз отново ще се превърна в завършен, зрял човек. Трябва да знаеш, че съм толкова щастлив, колкото е възможно на тази земя – не съм нещастен. Не! Не бих го понесъл! Ще сграбча съдбата за гърлото! Няма да позволя да ме покори! О, колко красиво е да се живее… да се живее хиляди пъти!“

В миналото на Бетовен остават ранните години на семейни огорчения, първата му среща с Моцарт през 1787, обучението му по композиция при Хайдн от 1792. Дотогава той активно концертира и получава славата на виртуозен пианист. Заради Хайдн напуска Бон и се установява във Виена.

Но в началото на века Бетовен е завладян от революционния дух на времето, от пристрастията си към На- полеон и френския героичен стил в музиката. И декларативно превръща „героичната“ тема в свой творчески лайтмотив. Така създава „Ероика“, клавирните сонати „Аврора“ и „Апасионата“, цигулковата „Крой- церова“ соната. След 1804 той се заема с написването на единствената си опера „Фиделио“. Влиянието на идеите на френската революция и на френския музикален “grand style” върху Бетовен продължават почти до 1812-1814. Неговият съвременник Е. Т. А. Хофман сочи конкретни отражения например на Керубини върху увертюрата „Кориолан“, а Шуман открива подобни влияния на Меюл в Петата симфония на Бетовен. Но симфониите са жанра, в който композиторът продължава традициите на Карл Филип Емануел Бах, Хайдн и Моцарт.

В основата на Петата симфония е кратък мотив, превърнал се едва ли не в олицетворение на Бетовеновия стил. Христоматийно е тълкуването на съдържанието като преодоляване на скръбта и страданието, като духовната победа на човека и волята му, а на основния мотив – като тема на Съдбата. Този мотив преминава през всички етапи на първата част. По свидетeлство на Бетовеновия уче- ник Карл Черни, темата е била „подсказана“ от птича песен. Втората част е построена като вариации на тема. Третата е скерцо, което отново интерпретира „мотива на съдбата“. Кулминацията му довежда до последната четвърта част и до мажорния марш – финален апотеоз на симфонията.

В историята на инструменталното развитие тази симфония има уникално място. Бетовен за първи път в симфоничния жанр въвежда тромбони, контрафагот и пиколо. Преди него тромбони използва единствено Моцарт в операта „Дон Жуан“ в сцената на проклятието.

Петата симфония (както и следващата Шеста) Бетовен посвещава на граф Андрей Разумовски, руски цар- ски посланик в Австрия, и на Йозеф Франц Максимилиан, Седми принц Лобковиц. И двамата са били негови покровители. За единия от тях Игнац Зайфрид уточнява: „Бетовен се чувства при Разумовски като у дома си така, както кокошката в курника си. Всичко, което се написва, се взима топло и веднага се опитва в тигана“.

Първото публично изпълнение, както обичайно се случва, не носи полагащия се на симфонията успех. В бенефис на композитора от 22 декември 1808 са били включени творби, написани през последните две години: Пета и Шеста симфония, Четвъртият клавирен концерт (някъде се споменава, че е бил Третият концерт), увертюра „Кориолан“, меса До-мажор и Фантазията за пиано, хор и оркестър, опус 80. Концертът преминал без успех по ред причини – грандиозна програма с над 4-часова продължителност; съвършено не- отоплен салон на Виенския театър; слаба подготовката на изпълнителите. Към това се добавят резките реакции на Бетовен по време на репетициите, конфликтите му със солистите и оркестрантите, което довело до изгонването му от залата.

Когато Менделсон пресвирил откъси от тази симфония на Гьоте, последният казал: „Това е потресаващо, необикновено. Човек би могъл да очаква къщата да се срути“.

Отлично състояние, плочите не са ползвани