Хартиеното издание на книгата „Развъждане на дивеч”, 2010 г. cъдържа 537 стр. със 140 снимки.
По естествения ход на съдбата и неписаното правило „Човек не може да стане ловец, той се ражда такъв” и аз започнах с чаталче, прашка, лък и пушка... Когато през 1980 г. се запознах с моя учител – инж. Стефан Ванков, той с гордост заяви: „Аз съм дивечовъд.” Тази фраза много ме озадачи, макар че бях инженер-лесовъд и 5 години изработвах лесоустройствени проекти и проекти на полезащитни горски пояси за борба с ветровата ерозия. Тогава аз се зачудих как един човек може да бъде дивечовъд – та нали дивечът е див и сам се развъжда? С времето и опита който трупах разбрах, че в условията на висока урбанизация, модерен високопроходим транспорт и далекобойно оръжие, без активната намеса на човека дивечът не би могъл да оцелее. С тази книга искам да докажа на бракониерите и „новоизлюпените ловци”, че дивечът не е толкова див и изобилен, както те си го представят.
Книгата третира въпроси свързани с биологията и разпространението на дивеча, определянето на допустимите запаси и планирането на ползването в зависимост от начина на стопанисване по смисъла на Закона за лова и опазване на дивеча в Република България.
Предмет на разработката са само основните видове дивеч, които се стопанисват интензивно, както и тези, които понасят сгъстяване и подлежат на фермено развъждане.
Целта, която си поставих при съставянето на книгата е да споделя своя 35 годишен опит в областта на ловното стопанство. Опитал съм се да обобщя знанията на голяма част от научните работници в България и в чужбина, на над 300 ловностопански деятели в държавните ловностопански райони и над 700 председатели на ловни дружини, с които съм работил.
Сега, през призмата на 125-те изработени под мое ръководство и приети на експертни съвети ловоустройствени проекти, наредбата за ловностопанско устройство, монографията “Оптимизиране на дивечови популации”, учебника за кандидат ловци “Право на лов” и изпитния тест, 30-те статии на дивечовъдна тематика, 6-те компютърни програми, след участието в 2 Инструкции за бонитиране на дивечови местообитания и Закона за лова и опазване на дивеча, аз знам, че без опитни дивечовъди няма да има дивеч, че нашето ловно стопанство няма да може отново да достигне световни висоти.
В книгата са приложени и редица помощни материали които могат да послужат не само за обогатяване знанията на студентите в Лесотехническия университет, а и на ловностопанските деятели.
Сърдечно благодаря на всички колеги и приятели, взели участие със съвети, знания и снимков материал в изработването и комплектоването на книгата!
Благодаря предварително на всички читатели и любители на живата природа, които ще посочат допуснатите грешки, слабости и пропуски!