Недокосвана с неразкъсани страници,номерирана (номер 6 )от общо13 броя -както е казано на заглавната страница с ДВА автографа на Кирил Христов. Перфектно състояние - УНИКАЛНА находка и абсолютна рядкост - от само 13 екземпляра !!! . Без абсоютно никакви липси и повреди. (Забележка :петната на страниците са сенки от снимането - на живо няма нито петънце !! затова последната снимка е на друга светлина )

Кирил Христов се ражда на 29 юни 1875 година в Стара Загора. Учи в родния си град, в Самоков, Търново и София. През 1895 година е изпратен със стипендия от Военното министерство в Морското училище в Триест. През 1897-1898 г. живее в Неапол и Лайпциг.
Учителства в Шумен през 1900 г., година по-късно е преместен в София и командирован в библиотеката на Висшето училище (днес СУ). Заедно с Антон Страшимиров Кирил Христов редактира сп. "Наш живот".
По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудник на в. "Военни известия".
През 1922 година се установява в Лайпциг като ръководител на семинара по български език и литература. По-късно се мести в Прага, където организира свободни курсове по български език и литература в Пражкия университет (1930). В родината се връща през 1938-а.
За пръв път свое стихотворение Кирил Христов печата през 1895 в сп. "Дело". По-късно се свързва с кръга "Мисъл", което спомага за израстването му като творец.
Първичен и непосредствен в творбите си, Кирил Христов създава поезия, чужда на декадентската умора. Езикът му е предметен, веществен, вдъхновява го народната песен. Създава балади, пише сатирични стихове, романи.
Започнал пътя си в литературата с преводи, Христов продължава да превежда Едмон Ростан, М. Ю. Лермонтов, А. С. Пушкин, А. Негри, Л. Кастелано, Я. Връхлицки и др.
Първата стихосбирка на Кирил Христов - "Песни и въздишки", излиза през 1896 година. Следват "Трепети", "Вечерни сенки", "На кръстопът", драмата в стихове "Стълпотворение (Богоборци)" (1905), "Слънчогледи" (1911), "Боян Магесникът" - историческа драма в стихове (1914), пиесата "Старият воин", сборника военни разкази "Огнен път" (1913-1917), пиесите "Ръченица", "Охридска девойка", романите "Тъмни зори", и "Мечтатели", "Чеда на Балкана", епическа поема (1928), късните стихосбирки "Игра над бездни" и "последни пожари" от 40-те години на двайсети вес, спомените "Затрупана София" от 1944-та.
Кирил Христов умира на 7 ноември 1944 г.