Първа глава
Пътеката изглежда много, ама много дълга.
И тиарата ми много, ама много ме стяга.
Кой ми е лепнал това олово на главата? Да не би някой да е пъхнал в прическата ми лекоатлетически диск? А и обувките как ме стягат… Боли! Голяма работа, че отстрани изглеждат красиви и още по-скъпи! Ходилата ми се чувстват така, сякаш някой ги е прекарал през стъргало за черги, а след това ги е топнал за ефект в киселина.
Ха!
Зърнах Марк в края на пътеката. Самото олицетворение на спокойствието и непукизма. И как няма да бъде! Да не би на него да му се налага да върви по тази дълга пътека до олтара с десетсантиметрови токчета на „Кристиан Лубутен“, а зад него да се плъзга нечовешки тежък шлейф?! Казах си, да можеше поне обувките да ти се видят, Анджела, а то!… Нищичко, дори връхче на обувка