Записки по българските възстания 1870-1876, Томъ ІІІ
Затвори
Захари Стояновъ
Първо издание!
Цена: 700лв
Антикварна
Корици: твърди. Кожен гръб със златни букви, на места кожата е протрита
Състояние не добро: пожълтели страници, антикварна, с печат на бивш притежател, без липси. Единствено откъснато ъгълче на последния лист, не засяга текста. Петно на ръба на последните няколко листа. Здраво книжно тяло и здрава корица.
Страници: 352
Година: 1892

Том ІІІ от "Записките" излиза за пръв път след смъртта на Захари като издание на съпругата му Анастасия през 1892 г. в София. Разчитането на ръкописа, подготовката за издаването му и краткия предговор към книгата са работа на Димитър Петков.

Кратка история на "Записки по българските въстания"
Пълното заглавие на книгата е "Записки по българските въстания- 1879-1876 г. Разказ на очевидец". Историко-мемориалното съчинение е написано от писателя революционер Захарий Стоянов - Джендо Стоянов Джендов, роден през 1950 г., починал през 1889 г., само на 39 години. Основните теми в книгата, която се състои от три тома, са борбите на българския народ за освобождение. Томовете са издадени съответно през 1884, 1887 и 1892 г. Книгата е посветена на Любен Каравелов. В предисловието към том първи З. Стоянов изтъква, че главният мотив да напише книгата е необходимостта да съхрани правдив спомен за най-важната според него история на България след падането под османска власт - въстанията. Писателят страда, че са забравени Христо Ботев, Георги Бенковски, Панайот Волод и други революционери, загинали за свободата на България. Стоянов се противопоставя на появилите се след Освобождението твърдения, които омаловажават значението на Априлското въстание като "незначително движение", а турските кланета - безпричинни или провокирани от група "нехранимайковци". В "Записките..." Захарий излага своята гледна точка на пряк участник в освободителната борба.
Съдържането на "Записките..."
Основните събития в книгата започват с неуспешното Старозагорско въстание, създаването на Гюргевския революционен комитет, подготовката на Априлското въстание, Великото народно събрание в Оборище, сформирането на Хвърковатата чета на Бенковски, хода на въстанието и най-вече събитията в Пловдивски революционен окръг, в който е апостол самият Захарий. Разказът завършва с погрома на въстанието. Книгата остава незавършена поради ранната смърт на писателя.
Без да въздига собствената си личност, Захарий Стоянов разказва за живота си като медвенски овчар, шивашки калфа в Русчук, дейността си като организатор на революционни комитети в пловдивските села и несгодите в турски плен. Широкият поглед на писателя превръща творбата му не само в историческо мемоарно съчинение, а дава цялостна представа за живота в България в последните години преди освобождението.
В "Записките..." Захарий Стоянов рисува портретите на видни революционери - Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, баба Тонка, Матей Преображенски, Никола Обретенов, Георги Икономов, Петър Бонев, Павел Бобеков, Крайчо Самоходов.